ИРИНА КАМЕНКИНА РАЗКАВА ЖИВОТА СИ В ДВЕ КНИГИ, КОИТО ЩЕ ПРЕДСТАВИ ОФИЦИАЛНО ПРЕД ТРЕВНЕНЦИ НА 8- МИ ДЕКЕМВРИ

На 8- ми декември в многофункционална зала „Дръзновение“ от 17:00 часа Ирина Каменкина автор на книгите: „Живот в мечти и реалност“ и „Моят живот през моя поглед“ кани всички близки, познати, колеги и бивши ученици на представянето на книгите. Специална покана за учениците, участвали в кръжоци, викторини и филмите.

КНИГИТЕ НЯМА ДА СЕ ПРОДАВАТ!

Дългогодишен учител, с мечта да се реализира именно в тази професия, Ирина Каменкина разказва своя живот в своята книга.

Ирина Каменкина: „Идеята да опиша живота си ми хрумна спонтанно. Целта беше да пресъздам живота си в автентична форма – така както съм го живяла. Затова си служа с наречия, наименования от детските ми години на предметите, явленията. Например: на трикраки столчета, край паралията девет души се редяхме и с дървени лъжици и фъркулици от една пръстена чиния ядяхме.“

„. Живях в условията на три „епохи“. Родих се при капитализма, преди 09.09.1944. Родих се в бедно селско семейство и бедно живях. Имах нерадостно детство: лоши битови условия, глад, мизерия и нищета. Мечтаех да стана учителка, да нося красиви дрехи, бял хляб и вкусни ястия да ям?“ – казва още в първите си думи авторката, обръщайки се към читателите в своето въведение. Сменила три обществено – политически системи Ирина Каменкина не губи чувството си за хумор и с характерния си изказ ни разказва за живота през капитализъм, социализъм и демокрация.

И. Каменкина: „Живяла съм при три обществено – политически системи. Детството ми мина през капитализма, целият ми съзнателен живот беше в условията на социализма – работех за слава, не жалех време и сили, по стълбицата на йерархията все напред вървях, но пари за стари години не събрах. При демокрацията, тъй мечтана и желана, и тя далеч от мен остана. Мечтаех пенсионна възраст да стигна и европейска пенсия да получавам. Пенсионна възраст стигнах, но европейска пенсия не видях. Сега единственото нещо, за което мечтая да бъда жива и здрава по – дълго време такава, каквато съм сега. Имам пет месеца тоталитарен стаж бях секретар на градския комитет на Отечествения фронт, но понеже си обичах много професията, не исках да я напусна и там бях с поръчение и след това се върнах към професията си.“

Още от авторката преди официалното представяне на книгите й пред обществеността четете в бр. 40 на в. „Тревненска седмица“, който излиза от печат на 29.11.2023г.