В навечерието на 19-ти февруари – дата, белязала кърваво българската история, свеждаме глава пред безсмъртният Апостол на свободата – Васил Левски. 149г. по – късно неговата саможертва не е забравена, но изникват много въпроси. Множество въпроси от наши дни, сред които заслужавала ли си е саможертвата си задава и тревненката Ани Кирилова. Тя се свърза с редакцията на в. „Тревненска седмица“ с едно стихотворение. Стихотворение, което преплита минало и настоящи и ги отнася в несъвместим паралел на идеали.
За в. „Тревненска седмица“ Ани сподели : „Това, което ме провокира да напиша това стихотворение е действителността в държавата ни. Сегашното време, в което не е важно, колко голямо е сърцето ти, а колко е пълен джоба ти. Властват злобата, лъжата и лицемерието, а не истината, доброто и любовта.“
Но все пак таи надежда: „Живея с надеждата, че скоро всички ще се осъзнаем и ще станем по-добри!“
Стихотворението – в новия брой на в. „Тревненска седмица“
