ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЖУРИТО НА СЛАВЕЙКОВА НАГРАДА 2025 Г. ЗА КРИТЕРИИТЕ ЗА ДОБРА СЪВРЕМЕННА ПОЕЗИЯ
308 творби, 4 от които дисквалифицирани от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови заради това, че са били предварително публикувани, разгледа тазгодишното жури на наградата. То се състоя от петима души, както го изисква уставът ѝ.
С председател доц. Йордан Ефтимов – доцент по теория на литературата в Нов български университет, поет, литературовед и литературен критик, и членове: проф. дн Николай Димитров – преподавател в Катедра „Българска литература“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – поет; Деница Николова – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ – гр. Трявна и Елена Маринова – преподавател по български език и литература, журито отличи стихотворението „за градината на дядо“ като носител на Славейковата награда за 2025-а година.
Изказаните мнения в социалните мрежи, инициираната петиция за отмяна връчването на наградата дават основание да потърсим коментар от председателя – доц. Ефтимов, който подчерта своята удовлетвореност от разразилата се дискусия.
Доц. Йордан Ефтимов: Не само не съм смутен, зарадван съм, че има такава реакция. През годините наградата неведнъж е била оспорвана, но досега никога не се е развивала истинска дискусия. Дори през 2014 г., когато в обширен текст в сайта „Пеат некогаш“ бе подиграно награденото стихотворение на Силвия Чолева, дискусия не се разгоря. Също и през 2017 г., когато бе отличен Йордан Пеев за стихотворението си „Отговор на писмото на Левски до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари“ – тогава тревненската поетеса и журналистка, участничка в журито, публикува в бюлетина „Културни новини“ отворено писмо, озаглавено „Post factum: Не мога да мълча“, в което се гневеше, че наградената творба е публикувана повече от година по-рано, при това не в социална мрежа, а в сайта Fakel.bg. Сега обаче дискусия може и да се случи – поне аз бих бил доволен да стане така. Оспорването на една награда, освен ако не е оспорвана заради нарушаване на устава, не е проблем. Това означава, че стихотворенията, които са наградени, вълнуват. Вълнуват с това, че не удовлетворяват представите на някого, а от друга страна този някой се вълнува от наградата, преживява я като важна.
Въпрос: И все пак „за градината на дядо“ ли е абсолютният максимум на съвременната ни поезия, изпратена в такъв елитен конкурс?
Доц. Йордан Ефтимов: Конкурсът Славейкова награда е елитен, и не е. Елитен е например доколкото е със статут на национална награда – част е от културния календар на Министерството на културата и се финансира от него. Елитен е заради патрона на наградата – двама променили българското общество в своето време писатели общественици. Елитен е, доколкото в журито му са влизали и влизат национално утвърдени поети и критици. Не е елитен обаче например, доколкото подобно на други организирани в провинцията награди не е постигнато да има национално значим медиен партньор. Ако имаше, на следващия ден носителят да бъде интервюиран в телевизионно студио и то с голяма аудитория. Не е елитен, доколкото не припомня предходните си носители с техни самостоятелни рецитали. Не е елитен, доколкото не е създаден целогодишен план за популяризацията на наградата, включващ представяне на бъдещото жури и публични дебати, работилници и срещи с ученици. Много от големите награди в Европа включват освен церемония по награждаването и еднократно присъждана статуетка, също и грижа на организаторите да канят носителя на важни за града събития чак до следващото издание, както и представянето му на други национални литературни форуми. Какво ще ми отговорите, ако Ви попитам правени ли са интервюта с носителите на наградата всяка година в тревненските медии?
Цялото интервщ четете в бр. 28-29 на в. „Тревненска седмица“
