А ОТ ЛИПСАТА НА УВАЖЕНИЕ КЪМ ТВОРЕЦА.”
РАЗГОВОР С АВТОРКАТА НА СТИХОТВОРЕНИЕТО „ЗА ГРАДИНАТА НА ДЯДО“, ОТЛИЧЕНО С ПЪРВА НАГРАДА В ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС ЗА ЛИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ НА ИМЕТО НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ
308 творби бяха получени в срок за тазгодишното издание на литературният конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, провеждан ежегодно от Община Трявна, като част от Националните Славейкови празници. Журито решава първа награда да бъде връчена на Савина Топурска за творбата й „за градината на дядо“.
С. Топурска: „Първият ден, след обявяването на резултатите, беше някаква тишина. Вторият ден започнаха негативни мнения, коментари, критики, петиции и сега вече на 3-ти 4-ти ден започват да се появяват и положителните коментари, именно защото публиката е такава, че има нужда от време да помисли, да се запознае. Човек, който обича да чете, обича да вземе и време, за да го обмисли и в тази връзка започват да се появяват все повече положителни мнения по повод моето стихотворение. Такива петиции са се организирали по други конкурси и за други автори, имало е и контрапетиции, но аз не мисля да правя контрапетиция – това не е моят начин.“
Савина Топурска е родом от Благоевград, завършва Художествената гимназия в София след което продължава висшето си образование във Франиция, където завършва бакалавър и две магистратури.
С. Топурска: „В цялост висшето ми образование е в областта на съвременното изкуство. В момента подготвям докторантура, като темата ми на изследване е точно близкото минало на България и по какъв начин то се пресъздава в съвременното визуално творчество в страната ни, тоест изкуството на съпротивата от 1985г. до 2014г., или по какъв начин художниците интерпретират, реагират, анализират политическите промени в страната ни.“
През миналата година Савина губи дядо си, периодът съвпада и с изследователската дейност за нейната докторантура – детайлите са свързани, а преживяното дава отражение в творбата „за градината на дядо“.
С. Топурска: „Това стихотворение „за градината на дядо“ има лична история – моят дядо почина миналата година и този битов сюжет на конфликтна ситуация за мен бе и повод да го натоваря с един по – универсален мотив за разделението между хората – такова, каквото се получи и в сегашната ситуация. Виждаме го всеки ден: било то в междусъседски борби…, войни.. Виждате какво се случва с въпросите „За, или против Еврото“, „За, или против Русия или Украйна“, кой къде да си паркира автомобила – въобще това е въпросът за границата и за парчето земя. Този текст ще влезе в една друга творба –арт видео и ще е част от моята докторантура. В тази връзка писах и текста – тази година съм в България да работя на терен по моята докторантура и прекарвам повече време с моето семейство и след загубата на дядо ми това някак си намери форма в това стихотворение и чрез „градината на дядо ми“ искам да говоря за това по какъв начин малката история става част от голямата история.“
След като щриховахме личността на авторката, пристъпваме към конфликтната точка, а именно реакциите на обществеността, след оповестяване на спечелилото първо място стихотворение.
Цялото интервю с авторката ще откриете на страниците на в. „Тревненска седмица“ бр. 28 – 29.
